а) това е безполезна глупост;
б) това е интересно, но погрешно;
в) това е вярно, но няма почти никакво значение;
г) винаги съм казвал това.”
Дж. Б. С. Халдейн, 1963 г.
Обичате ли квантова физика? Забавлявате ли се с диференциалните уравнения? Вълнува ли ви принципът за неопределеност на Хайзенберг? Не?! Жалко. И аз бях като вас. Доскоро...
Всичко започна преди няколко месеца, когато, ровейки безцелно из мрежата, се натъкнах на едно интервю с някакъв японец фантаст. Всъщност аз реших, че е такъв, защото говореше за неща от областта на фантастиката: телепортиране, невидимост, пътуване във времето и тем подобни. Оказа се, че е американец от японски произход. Мичиу Каку – учен физик и талантлив писател. На български език са издаденидве негови книги: „Паралелни светове” и „Физика на невъзможното”, на която са посветени редовете по-долу.
В тази книга Мичиу Каку много систематично разглежда въпроси, които доскоро бяха приоритет само на писателите фантасти: пътуване до звездите с надсветлинна скорост, телепортиране, невидимост, телепатия, пътуване във времето и т.н. Оказва се, че физическите закони не им противоречат и единствено технологичното ни несъвършенство засега е преграда пред тях. Както самият Каку пише: „Невъзможното е относително”.
Пример за това е и Стивън Хокинг, който така и не успява да докаже, че пътуването във времето е невъзможно. Самите „невъзможни неща” Каку подрежда в 3 класа:
I клас – технологии, които днес са невъзможни, но не нарушават законите на физиката (като телепортацията, телекинезата, антиматерийните двигатели, невидимост и т.н.);
II клас – технологии, които се намират на границата ни на разбиране на материята (като антиматерийните двигатели, пътуване през хиперпространството и пътуване през червеите-дупки);
III клас – технологии, нарушаващи известните закони на физиката (като машините с вечен двигател).
Авторът леко и увлекателно (доколкото това е възможно за квантовата физика) разглежда всяко едно от тези „невъзможни неща”. Разглежда ги както в исторически план, така и какъв е напредъкът до момента и какво би могло да ес очаква от близкото бъдеще. Например телепортацията – доскоро смятана за абсолютна фантастика, днес вече е реалност – учените вече са успели да телепортират атоми на голямо разстояние. Същото се отнася и за фотонния двигател, който вече съществува и дори за първите по-успешни опити за защитно плазмено поле.
За капак - с изненада открих, че повечето неща, които съм учил по физика някога, са лееееко остарели. Други са преобърнати с краката нагоре, трети – просто отречени, а четвърти – съвсем пресни открития. Говори ли ви нещо 11-измерно пространство? А струнната теория? А „тъмната материя” („Люк, аз съм баща ти!”). Така че тази книга определено ще бъде предизвикателство за мнозина от вас.
За тези, които се колебаят дали си струва да се прочете – тук можете да откриете интервю с автора, в което той накратко дебатира по темите от своята книга.”
И за финал - този отзив го направих за един от най-ентусиазираните книжни блогъри - Христо Блажев и неговият блог "Книголандия". Там можете да откриете още купища отзиви за книги, които сте чели, каните се да прочетете или изобщо не възнамерявате да ги докоснете.
2. Изгубената България
3. Блогът "Стара София"
4. Безхаберие - сайтът за София, каквато не бива да остане
5. Форум "Бойна слава"
6. Манлихер - българската военна история
7. Блогът на Сула - за рекламата с чук в ръката
8. Иван Бедров - някои мисли и други интересни неща
9. Комитата и Стойчо
10. Пътуване до... - блогът на Стойчо Димитров и Комитата
11. Записки на реформиста - блогът на Радан Кънев
12. в. Капитал
13. БГ История
14. Блогът на Темплар
15. Блогът на Иво Беров
16. Индигово - пространство за духовност
17. Книголандия